Патрон на училището

С Решение №33 на Общински съвет Сливен, считано от 06 март 1992 година Професионална гимназия по хотелиерство и туризъм носи името: „Академик Неделчо Неделчев“. Защо академик Неделчо Неделчев? Кой е той?

Баща на българското лозарство и винарство, растениевъд и университетски преподавател, академик на Академията на селскостопанските науки.

• 1890

  Неделчо Неделчев Радев е роден на 18 октомври 1890 година в град Сливен, в бедно семейство, което осигурявало прехраната си като прислуга на заможни сливналии. На 10 годишна възраст остава полусирак, губейки баща си.

• Независимо от тежката загуба през есента на 1901 година Неделчо Неделчев е приет в сливенската държавна мъжка гимназия.

• 1908

  От 3 юни до 14 юни 1908 година абитуриента Неделчо Неделчев успешно полага изпити по Български език, Математика и Френски език. В годишника на гимназията за учебната 1907-1908 година са изброени отличилите се зрелостници на изпита по Френски език, където присъства името Неделчовъ Неделчо, страница 46. В годишника на страница 47 е публикуван списък на дипломиралите се ученици през 1908. Под номер 16 е вписано името Неделчовъ Неделчо.

• Национална катастрофа в лозарството. По това време в България върлува филоксерната зараза. Най-напред през 1884 година се заразяват лозови масиви във Видинка и Ломска околии. През годините постепенно от северозапад към югоизток чумата се пренася в цялата страна унищожавайки с години създавани лозя. Към 1905 година общото количество заразени площи надхвърля 40 000 хектара, а загубите възлизат на повече от 4 милиарда златни лева. Пряката борба с препарати се оказва неефикасна и над 3/4 от българските лозя са изкоренени. В цяла България оголелите хълмове вземат превес. Засегнато е не само лозарското съсловие, множество доставчици на препарати и лозарски материали, винари, търговци на грозде и напитки и много други попадат под ударите на националната катастрофа в лозарството, която оставя хиляди семейства без поминък.

• 1909

  Лозовата чума не подминава и сливенския край. Виждайки последиците Неделчо Неделчев през есента на 1908 година заминава за Франция и постъпва в подготвителен курс на висшето земеделско училище в Монпелие. През пролетта на 1909 година успешно полага изпити за редовен студент.

  Заповед № 99 / 14 януари 1910 година, издадена от Андрей Ляпчев – Министър на земеделието и търговията, за отпускане на стипендианта Н. Недѣлчевъ - 120 златни лева.

• 1912

  Франция лозята на която първи са унищожени от чумата още през 1863 година, първа се справя с този бич. Изучавайки лозарство Неделчо Неделчев се запознава с френския опит в борбата срещу филоксерната зараза, чрез американски лозови подложки издържащи на болестта и през 1912 година се дипломира.

  През целия период на следването си Неделчо Неделчев получава държавни стипендии за учение в странство, за семестриални такси и за пътуване.

• 1920

  Първи стъпки към създаване на промишленост от българското лозарство.

  За да се справи страната с филоксерната зараза и за да се възстановят българските лозя е необходимо да се засадят милиони резници върху десетки хиляди хектара. Неделчо Неделчев установява, че това няма как да се случи поради факта, че в България лозовите притежатели са много раздробени. От около 330 000 притежатели на лозя, едва 2255 са с над 20 декара, а най многобройни са тези с по 1-2 декара. Парчетата земя с лозя са над 630 250.

  От една страна комуникацията с толкова голям брой хора по онова време е невъзможна, а от друга за да постави българското лозарство на промишлени начала, Неделчо Неделчев препоръчва на притежателите да се обединяват в лозарски и винарски кооперации. Лозарите се вслушват в съвета и на 4 юли 1920 година в град Сливен група лозарски предприемачи основават втората в България лозарска и винарска кооперация наречена "Шевка". Последва ги и редица други населени места.

• 1920

  До 1922 година държавата създава 19 лозови разсадници. Със закон от същата година се стимулира изграждането на частни разсадници. Пепиниерството процъфтява и става основен поминък на хиляди български семейства включително и в сливенско. Създава се Българският лозарски съюз, като от 1937 година до 1947 година Неделчо Неделчев е негов председател. След повече от 30 години от появата на лозовата чума българското лозарство вижда светлина в тунела.

• 1921

  Усилията на Неделчо Неделчев не остават незабелязани. През 1921 година е назначен за хонорован преподавател в новосъздадения Агрономо-лесовъден факултет към софийски университет "Св. Климент Охридски". На следващата 1922 година става доцент, а от есента на 1923 година е назначен за постоянен преподавател.

• 1923

  От първите дни на създаването на висшето образование в областта на агрономо-лесовъдните и хранителни технологии в България Неделчо Неделчев е част от този процес. За неговото развитие той разработва значителен брой учебници, книги и ръководства, включително и за средното образование, много от които са преведени и се използват в други страни. Редица такива превежда и от френски на български език.

• 1925

  През 1925 година Неделчо Неделчев изучава в Монпелие и винарство, като през целия си живот непрекъснато се усъвършенства в областта на лозарството и винарството. Специализира през 1933 година в Нарбон, Франция през 1940 в Клостернойбург, Австрия.

• 1928

  На 37 годишна възраст през 1928 година е хабилитиран за професор, а през 1931 г. е избран за завеждащ катедрата по лозарство и винарство в Агрономо-лесовъдния факултет към софийски университет "Св. Климент Охридски". Избиран е и 5 пъти за декан на факултета.

• 1945

  На 4 август 1945 г. се създава Пловдивския държавен университет с два факултета, Медицински и Агрономо-лесовъден. Част от новоназначените преподаватели в Агрономо-лесовъдния факултет са възпитаници на професор Неделчев. Той е избран за първия декан на факултета и първия заместник ректор на Пловдивския държавен университет.

• 1950

  През 1950 г. двата факултета на Пловдивски държавен университет се обособяват в самостоятелни висши учебни заведения. Агрономо-лесовъдния се преобразува във висш селскостопански институт "Васил Коларов" с четири факултета.

• 1953

  Три години по късно през 1953 г. факултета Хранителна и вкусова промишленост е преобразуван в ново самостоятелно учебно заведение, наречено "Висш институт по хранително-вкусова промишленост", преименован впоследствие в "Университете по хранителни технологии"

• 1960

  Неделчо Неделчев не забравя родния си град. Освен че е вдъхновител за създаването на кооперация "Шевка", като професор изследва многократно сливенския регион. Първото му изследване е публикувано през 1933 г. В областта на лозарството, препоръките на Неделчо Неделчев са: "При производството на лозов материал да се даде предпочитание на сортовете десертни грозда „Перл дьо Ксаба“ и "Жуанен"". При поредното си посещение в град Сливен в интервю за "Сливенско дело" от 1962 г. професор Неделчев отбелязва, че винпром "Сливен" наследник на кооперация "Шевка" продълзава да подновява и увеличава масивите засети още от кооперацията с ранния бял сорт „Перл дьо Ксаба“. На 9 ноември 1979 г. имено от ранния бял сорт „Перл дьо Ксаба“ винпром "Сливен" създава първата в България специална гроздова напитка с марката "Сливенска перла".

  В изследването си от 1933 г. и в други статии и интервюта в областта на овощарството професор Неделчо Неделчев нееднократно отбелязва, че сливенския край е подходящ за отглеждане на праскови, череши, бадеми и орехи. Не случайно районът на град Сливен е известен като долината на прасковите.

  Научната дейност на Неделчо Неделчев продължава повече от 40 години. Автор е на над 120 научни труда и над хиляда научни и научно-популярни статии. Създава 3 сорта лози. Полага основите на промишлените лозови насаждения и на районирането на лозовите сортове в България.

• 1961

  Научните му постижения са оценени през 1961 г. и от Българската академия на науките, когато е приет за член-кореспондент. Веднага на следващата 1962 г. Неделчо Неделчев е избран за акдемик на Академията на селскостопанските науки.

  Академик Неделчо Неделчев е удостояван два пъти с най-висшето държавно отличие в България, за приноса му в областта на науката.

  В международен аспект още през 1946 година Неделчо Неделчев е приет за член на Италианската академия по лозарство и винарство, а през 1965 година и на Френската академия на селскостопанските науки. Многократно е избиран за заместник-председател на Международната служба по лозата и виното в Париж.

• 1962

  Академик Неделчо Неделчев е народен представител в 30-то (15.03.1962-08.12.1965г.) и 31-то (11.03.1966-18.05.1971) народно събрание.

• 1969

  На 10 юни 1969 година бележитият български учен, професор и университетски преподавател академик Неделчо Неделчев издъхва на 79 годишна възраст в град София.

В списание "Научен живот" от 1969 година Академик Кирил Братанов пише:

Цели 40 години Академик Неделчев с ерудицията си на голям учен, преподавател и възпитател, изпълнен с любов към професията си, с обич към студентите сееше знания, раздаваше наука, раздаваше от себе си.

И основателно ‒ днес хилядите негови ученици, пръснати из всички краища на нашата Родина, произнасят неговото име с любов и уважение. Академик Неделчев е голям български учен! Получил солидна научна подготовка, скромен, но упорит в научните изследвания, в повече от 120 научни труда той дава изключително ценни научни приноси в областта на: генетиката и селекцията на лозарството, в създаването на нови сортове, в областта на ампелографията, в областта на агротехниката на лозата, на районирането на лозовата култура, в областта на винарството.

За тези научни трудове Академик Неделчев получи научно признание далеч зад границите на нашата Родина. За тези трудове, които поставиха нашето лозарство на научни основи, Академик Неделчев заслужено два пъти бе удостоен с най-висшето държавно отличие в България за приноса му в областта на науката.

Но за тези трудове и за своята плодотворна дейност за внедряване науката в живота той получи и друга неписана награда – награда, която народът му отреди. Това бе любовта и признателността на нашия народ, на нашите специалисти към неговата ерудиция. В неговото лице нашият народ виждаше най-авторитетния учен в областта на лозарството и основателно мнозина го назовават Патриарх на българското лозарство.

Академик Кирил Братанов, Град София, 1969 година

Учебници